Бизнесът към медиите: Показвайте успехите ни, за да задържим хората в България
Източник и фотография: offnews.bg
Българите няма да напускат толкоз всеобщо страната, а тези в чужбина биха се върнали, в случай че медиите у нас дават по-достоверна картина за локалната стопанска система и триумфите на бизнеса.
Около това мнение се сплотиха участниците в полемика " Да извадим триумфа от анонимност ", проведена от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).
Обрисуваната от медиите икономическа картина би била по-достоверна, единствено в случай че се оповестяват по-често положителните дела на фирмите за корпоративната им обществена отговорност, считат участниците в полемиката. Сред тях са представители на Института за пазарна стопанска система, Тракия икономическа зона, Българският конгрес на бизнес водачите, Българският дарителски конгрес и други
" Масово из обществените мрежи, а след това при диалозите сред хората на спирките на градския превоз слушаме по какъв начин в България нищо не се създава, по какъв начин в България няма промишленост. А в това време сме над междинното европейско ниво по дял на промишлеността в брутната добавена стойност. Малко хора в България знаят, че първите две пера в българския експорт са машиностроенето и автомобилостроенето , както и електротехниката и електрониката ", разяснява ръководителят на АИКБ Васил Велев.
Той разказа по какъв начин притежател на една от медиите в България му е споделил, че в случай че българският министър председател Бойко Борисов и немският канцлер Ангела Меркел открият огромен цех в България, то въпросната медия ще би трябвало да заяви, че " огромен немски вложител е построил цех в България ", без да се загатва името на вложителя. Причина за това е невъзможността на малките екрани да загатват търговски марки, защото това би било сметнато за реклама.
" Черногледството публична вяра ли е в България? Успехът въодушевяващ образец ли е или е плод на злоба и мотив за пояснения, че всичко е резултат от нагласени публични поръчки? Всеки триумф се изяснява с нагласени поръчки или с куфарчета, което е засегнатост за голямото болшинство честни, надарени български бизнесмени ", съобщи Велев.
Главният икономист на Института за пазарна стопанска система (ИПИ) Лъчезар Богданов, добави, че икономистите показват данни за стопански напредък, само че хората не виждат действителните образци за него и мъчно се доверяват. " Заради премълчаването на вести и имена ние не виждаме триумфа сега на случването му ", уверен е той.
Председателят на Българската стопанска камара и притежател на " Дарик радио " Радосвет Радев обясни, че значително държанието на медиите се дължи на чисто стопански аргументи – огромните малките екрани имат големи маркетингови и рекламни цели и по тази причина избират колкото се може повече бизнес наличието да се показва под формата на реклама, с цел да генерират повече доходи.
Според Велев обаче е неотложно на медиите да се разреши да оповестяват имената на компаниите при положителни вести, така като в противоположен случай публицистите си налагат автоцензура и по този начин ощетяват аудиторията.
Радев даде образец с вест от спортния уебсайт на " Дарик " - че тимовете в Efbet Лига играят с топки, създадени от Adidas за полското футболно състезание. По думите му друга медия не е съобщила новината, евентуално от боязън да спомене имената на частни компании.
Пламен Панчев, създател на Тракия икономическа зона (ТИЗ), уточни, че медиите би трябвало да спрат да подчертават върху обстоятелството, че в България няма задоволително работна ръка, тъй като това отчайва останалите.
" Гледам телевизия и се чудя в същата ли страна пребивавам! Да, има някои единични неприятни образци, само че като цяло не може да се отхвърли, че през днешния ден инфраструктурата в страната е на напълно друго равнище, в сравнение с преди ", разяснява Панчев.
Докато преди десетина години е било обикновено една немска компания, обмисляща да влага в България, да няма задоволително информация за преимуществата на страната ни, то в случай че това продължава и през днешния ден, към този момент е сериозен проблем, добави Панчев.
Според Пенчев няма задоволително работещи хора в България, само че " какво вършим да има хора? Ако единствено си приказваме, че няма, най-вече да задълбочим казуса. По-скоро би трябвало да насърчаваме дуалното обучение, ние даже организираме наставнически срещи в фирмите ", сподели още създателят на ТИЗ.
Красимира Величкова, шеф на Българския дарителски конгрес, също разяснява, че положителното има потребност от име и лице и медиите, когато оповестяват вести за компании, би трябвало да стартират да дават отговор на един от главните въпроси, на които се учат студентите по публицистика – " Кой? ". По думите на Величкова самият Съвет за електронни медии би могъл да направи осведомителна акция измежду публицистите, с цел да им изясни какво може и какво не може да оповестяват.
Величкова каза, че няколко организации са връчили на Министерството на културата законопроект с нужните промени в разпоредбите, по които работи Съвет за електронни медии, като документът ще се даде и на комисията по просвета и медии към Народното събрание.
" Мисля, че за всички е ясно какви са настройките и в последна сметка какъв е резултатът от информираността на жителите. За страдание, макар продуктовото позициониране, реклама и така нататък, българинът към момента е в 20-и век с мускалите на Бай Ганьо. Това е информираността на българина сега и мисля, че е извънредно време да си дадем сметка дали желаеме това да е обликът на България в съзнанието на медиите и жителите ", разяснява някогашният обществен министър Лидия Шулева, която сега е ръководител на Специализираната комисия по икономическо развиване към Германо-българската индустриално-търговска камара (ГБИТК).
Според изследване на " Тренд " за настройките по отношение на бизнеса в България на въпроса може или не може да се прави сполучлив бизнес у нас, 39% от хората дават отговор, че в България може да се прави бизнес, 34% са настроени отрицателно, 27% не могат да преценяват.
Най-позитивни наподобяват най-младите (18-29 г.), до момента в който тези над 70 години са най-песимистични за развиването на стопанската система в България.
На въпроса дали познават български артикули на български компании, сполучливи на непознати пазари, 51% от интервюираните са дали отговор, че не знаят. 20% са осведомени, като дават образец с киселото мляко, казанлъшката маслодайна роза, бялото саламурено сирене и др.
Ганев разяснява, че никой не е дал образец от машинната промишленост, производството на електроника.
Изследването е извършено от 2 до 10 юли 2019 година според сред 1010 души на възраст над 18 година посредством изявление лице в лице.
Дискусията е част от акцията " Да успеем в България! ", чиято цел е популяризирането на триумфите на българските предприятия и бизнесмени.
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Последни вести 
реклама
Българите няма да напускат толкоз всеобщо страната, а тези в чужбина биха се върнали, в случай че медиите у нас дават по-достоверна картина за локалната стопанска система и триумфите на бизнеса.
Около това мнение се сплотиха участниците в полемика " Да извадим триумфа от анонимност ", проведена от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).
Обрисуваната от медиите икономическа картина би била по-достоверна, единствено в случай че се оповестяват по-често положителните дела на фирмите за корпоративната им обществена отговорност, считат участниците в полемиката. Сред тях са представители на Института за пазарна стопанска система, Тракия икономическа зона, Българският конгрес на бизнес водачите, Българският дарителски конгрес и други
" Масово из обществените мрежи, а след това при диалозите сред хората на спирките на градския превоз слушаме по какъв начин в България нищо не се създава, по какъв начин в България няма промишленост. А в това време сме над междинното европейско ниво по дял на промишлеността в брутната добавена стойност. Малко хора в България знаят, че първите две пера в българския експорт са машиностроенето и автомобилостроенето , както и електротехниката и електрониката ", разяснява ръководителят на АИКБ Васил Велев.
Той разказа по какъв начин притежател на една от медиите в България му е споделил, че в случай че българският министър председател Бойко Борисов и немският канцлер Ангела Меркел открият огромен цех в България, то въпросната медия ще би трябвало да заяви, че " огромен немски вложител е построил цех в България ", без да се загатва името на вложителя. Причина за това е невъзможността на малките екрани да загатват търговски марки, защото това би било сметнато за реклама.
" Черногледството публична вяра ли е в България? Успехът въодушевяващ образец ли е или е плод на злоба и мотив за пояснения, че всичко е резултат от нагласени публични поръчки? Всеки триумф се изяснява с нагласени поръчки или с куфарчета, което е засегнатост за голямото болшинство честни, надарени български бизнесмени ", съобщи Велев.
Главният икономист на Института за пазарна стопанска система (ИПИ) Лъчезар Богданов, добави, че икономистите показват данни за стопански напредък, само че хората не виждат действителните образци за него и мъчно се доверяват. " Заради премълчаването на вести и имена ние не виждаме триумфа сега на случването му ", уверен е той.
Председателят на Българската стопанска камара и притежател на " Дарик радио " Радосвет Радев обясни, че значително държанието на медиите се дължи на чисто стопански аргументи – огромните малките екрани имат големи маркетингови и рекламни цели и по тази причина избират колкото се може повече бизнес наличието да се показва под формата на реклама, с цел да генерират повече доходи.
Според Велев обаче е неотложно на медиите да се разреши да оповестяват имената на компаниите при положителни вести, така като в противоположен случай публицистите си налагат автоцензура и по този начин ощетяват аудиторията.
Радев даде образец с вест от спортния уебсайт на " Дарик " - че тимовете в Efbet Лига играят с топки, създадени от Adidas за полското футболно състезание. По думите му друга медия не е съобщила новината, евентуално от боязън да спомене имената на частни компании.
Пламен Панчев, създател на Тракия икономическа зона (ТИЗ), уточни, че медиите би трябвало да спрат да подчертават върху обстоятелството, че в България няма задоволително работна ръка, тъй като това отчайва останалите.
" Гледам телевизия и се чудя в същата ли страна пребивавам! Да, има някои единични неприятни образци, само че като цяло не може да се отхвърли, че през днешния ден инфраструктурата в страната е на напълно друго равнище, в сравнение с преди ", разяснява Панчев.
Докато преди десетина години е било обикновено една немска компания, обмисляща да влага в България, да няма задоволително информация за преимуществата на страната ни, то в случай че това продължава и през днешния ден, към този момент е сериозен проблем, добави Панчев.
Според Пенчев няма задоволително работещи хора в България, само че " какво вършим да има хора? Ако единствено си приказваме, че няма, най-вече да задълбочим казуса. По-скоро би трябвало да насърчаваме дуалното обучение, ние даже организираме наставнически срещи в фирмите ", сподели още създателят на ТИЗ.
Красимира Величкова, шеф на Българския дарителски конгрес, също разяснява, че положителното има потребност от име и лице и медиите, когато оповестяват вести за компании, би трябвало да стартират да дават отговор на един от главните въпроси, на които се учат студентите по публицистика – " Кой? ". По думите на Величкова самият Съвет за електронни медии би могъл да направи осведомителна акция измежду публицистите, с цел да им изясни какво може и какво не може да оповестяват.
Величкова каза, че няколко организации са връчили на Министерството на културата законопроект с нужните промени в разпоредбите, по които работи Съвет за електронни медии, като документът ще се даде и на комисията по просвета и медии към Народното събрание.
" Мисля, че за всички е ясно какви са настройките и в последна сметка какъв е резултатът от информираността на жителите. За страдание, макар продуктовото позициониране, реклама и така нататък, българинът към момента е в 20-и век с мускалите на Бай Ганьо. Това е информираността на българина сега и мисля, че е извънредно време да си дадем сметка дали желаеме това да е обликът на България в съзнанието на медиите и жителите ", разяснява някогашният обществен министър Лидия Шулева, която сега е ръководител на Специализираната комисия по икономическо развиване към Германо-българската индустриално-търговска камара (ГБИТК).
Според изследване на " Тренд " за настройките по отношение на бизнеса в България на въпроса може или не може да се прави сполучлив бизнес у нас, 39% от хората дават отговор, че в България може да се прави бизнес, 34% са настроени отрицателно, 27% не могат да преценяват.
Най-позитивни наподобяват най-младите (18-29 г.), до момента в който тези над 70 години са най-песимистични за развиването на стопанската система в България.
На въпроса дали познават български артикули на български компании, сполучливи на непознати пазари, 51% от интервюираните са дали отговор, че не знаят. 20% са осведомени, като дават образец с киселото мляко, казанлъшката маслодайна роза, бялото саламурено сирене и др.
Ганев разяснява, че никой не е дал образец от машинната промишленост, производството на електроника.
Изследването е извършено от 2 до 10 юли 2019 година според сред 1010 души на възраст над 18 година посредством изявление лице в лице.
Дискусията е част от акцията " Да успеем в България! ", чиято цел е популяризирането на триумфите на българските предприятия и бизнесмени.
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ